25.12.2016 г., 21:23 ч.

В зениците на моя бряг 

  Поезия
496 0 2
Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората.
Морето ми, държи те надалеч.
Отвъд, тъй близо до небето.
Вълните ми, една след друга те прегръщат.
При мен се връщат, тежки от копнеж,
че някога, надмогнал битието,
прекрачил прага в собствената същност,
ще се озовеш в зениците на моя бряг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Далеч, но по-близо от всякога и всеки.

Предложения
: ??:??