Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни,
и потопът те дърпаше здраво.
Бе му месецът малък, крáде луни,
тялото ти нашари в лилаво.
Връзваше ми ръцете с яко въже,
само с мисъл към тебе политах.
Безпощадна борба за силни мъже
те застигна. За брод не попитах, ...