14 ene 2021, 0:55  

Вече мога 

  Poesía
657 3 9
Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни,
и потопът те дърпаше здраво.
Бе му месецът малък, крáде луни,
тялото ти нашари в лилаво.
Връзваше ми ръцете с яко въже,
само с мисъл към тебе политах.
Безпощадна борба за силни мъже
те застигна. За брод не попитах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??