ВЕЧЕР В ПОЛЕТО
Не помня мигове по сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хлябът се пече.
Когато легнат житни ниви,
на тъмно да се отморят,
а вятърът развява гриви
и болките ти в кръста спрат.
Когато в залезна позлата
рубините на запад спрат...
Едва изгряла е Луната, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up