Вечерен жест

Jun 11, 2022, 2:08 PM 2022-06-11T16:22:59+03:00

Poetry

330 0 0

Бял хоризонт вилня. По пладне
разплави мозъци, разлъчи
душа от тяло. Там пропадна
без вест сърцето ми измъчено.
И цялата природа секна;
укри се в свойто битие.
И по езика ми залепна
мечта за чаша питие.
Споено слънцето с пейзажа
и трезвост режеща - напук.
И няма бегъл намек даже
за сянка, спомен, сън и звук. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечерен жест

Want to read more?

Random works