Бял хоризонт вилня. По пладне
разплави мозъци, разлъчи
душа от тяло. Там пропадна
без вест сърцето ми измъчено.
И цялата природа секна;
укри се в свойто битие.
И по езика ми залепна
мечта за чаша питие.
Споено слънцето с пейзажа
и трезвост режеща - напук.
И няма бегъл намек даже
за сянка, спомен, сън и звук. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.