Вечерен жест

11 jun 2022, 14:08 2022-06-11T16:22:59+03:00

Poesía

346 0 0

Бял хоризонт вилня. По пладне
разплави мозъци, разлъчи
душа от тяло. Там пропадна
без вест сърцето ми измъчено.
И цялата природа секна;
укри се в свойто битие.
И по езика ми залепна
мечта за чаша питие.
Споено слънцето с пейзажа
и трезвост режеща - напук.
И няма бегъл намек даже
за сянка, спомен, сън и звук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечерен жест

Искате да прочетете повече?

Propuestas