yotovava (Валентина Йотова)
2656 22471
Jan 18, 2010, 12:27 PM

Вечерна роза 

  Poetry » Love
5.0 / 20
1189 0 24

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.

Дъждът оглозга много рано ръждивия му  слънчоглед.

Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.

След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.

Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ

от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,

по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере

и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.

Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.

С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,

втъкваха в косите златни от август дръзките пожари,

ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,

на сухото сено покоя и писъка на детелината...

... И само знаех, че съм твоя, че неизбежно иде зимата...

... Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.

И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно.                        

Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

Шумяща в тревните езици, вълната приливна да стене,

талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

тъй както сякаш за последно...

                                                 И ако може – утрото да чака!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »