Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ
от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,
по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере
и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.
Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.
С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,
втъкваха в косите златни от август дръзките пожари,
ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар, ...