18 янв. 2010 г., 12:27

Вечерна роза 

  Поэзия » Любовная
1174 0 24

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.

Дъждът оглозга много рано ръждивия му  слънчоглед.

Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.

След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.

Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ

от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,

по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере

и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.

Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.

С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,

втъкваха в косите златни от август дръзките пожари,

ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,

на сухото сено покоя и писъка на детелината...

... И само знаех, че съм твоя, че неизбежно иде зимата...

... Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.

И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно.                        

Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

Шумяща в тревните езици, вълната приливна да стене,

талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

тъй както сякаш за последно...

                                                 И ако може – утрото да чака!

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом казваш B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
  • Много образност, интересно е. Харесва ми.
  • Премного поетика - браво,Валя - грабна ме - пак ще го чета!
    Привет!
  • прелестен стих! удоволствие!
  • Удовлетворение за сетивата!!!
    Браво, Вале!
  • ...Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

    Шумяща в тревните езици, вълната приливна да стене,

    талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

    тъй както сякаш за последно...

    И ако може – утрото да чака!...
    -----------------------------------------------------------------

    Много "съмнителми усещания" буди това стихо
    Поздравче: Наполи
  • Oпияняващо и чудно!!!

    Какво ли не прави новия фотоапарат
    Аплодисменти и от мен, Вале!
  • Пак рози, пак красота и нежност!
  • Поредният чудесен стих.
    Комплименти!
  • "И ако може – утрото да чака!"
    Да, нека почака!
    Много ми хареса!!!
  • Ръкопляскам ти, Валя! Жестоко е /прости ме за жаргона, тъй в разрез с поетиката в твоя стих/...
  • Пречистващ хумор и аромат на чувства. Хареса ми повече от чист въздух
  • Иване, дано, хубаво е да си на този гребен
  • Валя, ти рисуваш така образно картини и накрая всичко потъва в гневни и страстни водопади от чувства, че оставаме зашеметени. И само можем да гадаем за това, което те вдъхновява. Пожелавам ти дълго, дълго да си на гребена на вълната!
  • Благодаря ти за удоволствието!
  • Браво!
    Оригиални сравнения, неподражаема образност и нагнетена страст, която
    се отприщва, като водопад от чувства...И накрая един призив към неумолимия ход на времето да почака малко, преди да слее тоя незабравим миг с вечността.
  • Чудесно е!
  • Наистина е наслада!
  • Браво, Валя...почитания.
  • Прекрасно!!!
    Прочетох с наслада...
  • Красиво...Поздрав!
  • Може да почака утрото, със сигурност!
  • рисуваш!
Предложения
: ??:??