Sep 20, 2009, 8:09 PM

Вечно за любовта 

  Poetry » Love
830 0 3

Есен е. Душата стене!

И сякаш всичко от копринен цвят,

замира като нежно цвете,

в един сив и посърнал свят!

 

 

А моето цвете

не спира сега -

с две думи вечни -

да вдъхва искра.

 

 

И сякаш подпалва

заветния храм,

събирайки вовеки

любовта си, в една мъжка длан!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Посветено на Евгени Георгиев!

© Цвети Калинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??