20 sept 2009, 20:09

Вечно за любовта 

  Poesía » De amor
828 0 3

Есен е. Душата стене!

И сякаш всичко от копринен цвят,

замира като нежно цвете,

в един сив и посърнал свят!

 

 

А моето цвете

не спира сега -

с две думи вечни -

да вдъхва искра.

 

 

И сякаш подпалва

заветния храм,

събирайки вовеки

любовта си, в една мъжка длан!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Посветено на Евгени Георгиев!

© Цвети Калинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??