20 сент. 2009 г., 20:09
Есен е. Душата стене!
И сякаш всичко от копринен цвят,
замира като нежно цвете,
в един сив и посърнал свят!
А моето цвете
не спира сега -
с две думи вечни -
да вдъхва искра.
И сякаш подпалва
заветния храм,
събирайки вовеки
любовта си, в една мъжка длан! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация