Feb 26, 2015, 6:43 PM

Вечност 

  Poetry
428 0 0
Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,
нима за теб не съществува времето щастливо,
дните на любов и топлина,
струващи ми се потънали в дън земя.
Остави тогава спомена за нежната милувка,
през сълзи по бузата целувка,
болката студена като камък
и лъжите изгорели в пламък.
Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,
макар да мислиш че те мразя,
една искра превърнала се в надежда,
че животът ни с тебще се подрежда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??