Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,
нима за теб не съществува времето щастливо,
дните на любов и топлина,
струващи ми се потънали в дън земя.
Остави тогава спомена за нежната милувка,
през сълзи по бузата целувка,
болката студена като камък
и лъжите изгорели в пламък.
Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,
макар да мислиш че те мразя,
една искра превърнала се в надежда,
че животът ни с тебще се подрежда, ...