Поглеждаш ме и тръгваш мълчаливо,
нима за теб не съществува времето щастливо,
дните на любов и топлина,
струващи ми се потънали в дън земя.
Остави тогава спомена за нежната милувка,
през сълзи по бузата целувка,
болката студена като камък
и лъжите изгорели в пламък.
Едничък спомен за смехът т и искам да запазя,
макар да мислиш че те мразя,
една искра превърнала се в надежда,
че животът ни с тебще се подрежда,
една мечта която не оставям и сега
и всяка вечер чакам в празнота.
И макар да знам че съм безсилна да се боря,
за една усмивка днес ще те помоля,
за да знам че някога си ме обичал
и твое вдъхновение си ме наричал,
така ще съм спокойна с мисълта,
че имам малка част от теб във вечността!
© Станислава Йорданова Todos los derechos reservados