Jan 6, 2008, 1:16 AM

Венчани 

  Poetry
558 0 22
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае.
Смехът сияйно припламна до последен дъх,
а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб.
Начало е на любов,  канонада...
За смеха и тъгата, венчана...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??