Начало е на любов, обсебила ума и с уморена цветност, летяла с духа. И тъй е жива, и пак с болка позната заиграва се със смеха и тъгата. А той, смехът, е влюбен на края на есента и венчан за неизменно-течаща река. А тя, тъгата, за времето ще се венчае и по вечността на пролетта ще гадае. Смехът сияйно припламна до последен дъх, а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб. Начало е на любов, канонада... За смеха и тъгата, венчана...
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае
МНОГО ВЯРНО СИ ГО КАЗАЛА...
ВАЖНОТО Е ДА ЖИВЕЯТ В СИНХРОН
ПОМЕЖДУ СИ...РАДОСТ И ТЪГА!
КАТО ДВЕ СЕСТРИ ОБИЧАНИ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.