6.01.2008 г., 1:16 ч.

Венчани 

  Поезия
550 0 22
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае.
Смехът сияйно припламна до последен дъх,
а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб.
Начало е на любов,  канонада...
За смеха и тъгата, венчана...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??