6 ene 2008, 1:16

Венчани 

  Poesía
551 0 22
Начало е на любов, обсебила ума
и с уморена цветност, летяла с духа.
И тъй е жива, и пак с болка позната
заиграва се със смеха и тъгата.
А той, смехът, е влюбен на края на есента
и венчан за неизменно-течаща река.
А тя, тъгата, за времето ще се венчае
и по вечността на пролетта ще гадае.
Смехът сияйно припламна до последен дъх,
а тъгата неволно си тръгна с приведен гръб.
Начало е на любов,  канонада...
За смеха и тъгата, венчана...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??