Sep 19, 2005, 6:15 AM

Венците(JoannaVas&Cefules) 

  Poetry
694 0 0
Закичил си с венци косите ми,
изплакал си ме
в дългите си нощи,
желал си ме
и си ме викал призори без думи
в несъществуващи земи
в които нямало ме е,
ала сега съм тук и всяка мисъл
в теб се преобръща,
като прераждане на сетива
обагрили се с тънките разцветки
на цялата природа, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Random works
: ??:??