Закичил си с венци косите ми, изплакал си ме в дългите си нощи, желал си ме и си ме викал призори без думи в несъществуващи земи в които нямало ме е, ала сега съм тук и всяка мисъл в теб се преобръща, като прераждане на сетива обагрили се с тънките разцветки на цялата природа, избухнала в очите като пламък, като пламък, даряващ не само светлина, а топлина човешка... Така духът не мръзне вече през нощите студени на зимата сковала наште пръсти и оживява в себе си - до пролетта...
Венците в косите не са от мастило, ни от преброени звезди, ни от свилите се в нас пространства, ни от болка в гърдите, ни от рози са, ни от божури, ни от малки четирилистни детелини, не са и от сребриста паяжина нито от платинени усмивки оплетени са, ни от полуделите енергии на мисълта, ни от страст ... Венците изобщо не ги оплетох аз, а нашите пътеки ги оплетоха - в онзи миг, във който се прегърнаха, тъй както се прегърнахме и ние.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.