Венец от въздишки

Mar 5, 2009, 6:26 PM

Poetry » Love

1114 0 3

Пропилях младостта си наивно,
като детска сънлива сълза,
а как исках огнище взаимно
и красива любовна дъга.
Все се влюбвах в мъже безсърдечни,
със пресовани болни сърца
и отхвърлях ръцете им грешни,
за да бъда отново сама.
Не сънувах очите красиви
в притаената тягостна нощ,
а заравях последните дири
на поредния приказен вожд. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Венец от въздишки

Want to read more?

Random works