natiii (Наташа Басарова)
332 3229
5 mar 2009, 18:26

Венец от въздишки 

  Poesía » De amor
1079 0 3

Пропилях младостта си наивно,

като детска сънлива сълза,

а как исках огнище взаимно

и красива любовна дъга.

 

Все се влюбвах в мъже безсърдечни,

със пресовани болни сърца

и отхвърлях ръцете им грешни,

за да бъда отново сама.

 

Не сънувах очите красиви

в притаената тягостна нощ,

а заравях последните дири

на поредния приказен вожд.

 

Отлетяха годините млади,

като пролетен нежен ветрец

и останаха само балади

да плетат от въздишки венец.

 

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??