Jun 27, 2023, 2:36 PM

Ветровит диалог 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
396 2 6

Вятърът близна с език върбалака 

и рошна перата на дивите гъски. 

Не е срамежлив и не може да чака, 

яхна файтона на залеза лъскав. 

 

"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –

още ли вярваш в доброто у хората?

Лекуваш с усмивка болезнени рани, 

но те застига вече умората."

 

Погъделичка ме с палави пръсти, 

очакваше грешката да си призная. 

Как да му кажа, че даже разкъсана, 

душата е малка частица от Рая.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??