ninasar (Nina Sarieva)
254 2015
27 jun 2023, 14:36

Ветровит диалог 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
397 2 6

Вятърът близна с език върбалака 

и рошна перата на дивите гъски. 

Не е срамежлив и не може да чака, 

яхна файтона на залеза лъскав. 

 

"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –

още ли вярваш в доброто у хората?

Лекуваш с усмивка болезнени рани, 

но те застига вече умората."

 

Погъделичка ме с палави пръсти, 

очакваше грешката да си призная. 

Как да му кажа, че даже разкъсана, 

душата е малка частица от Рая.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??