Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно –
още ли вярваш в доброто у хората?
Лекуваш с усмивка болезнени рани,
но те застига вече умората."
Погъделичка ме с палави пръсти,
очакваше грешката да си призная.
Как да му кажа, че даже разкъсана,
душата е малка частица от Рая.