Jun 6, 2014, 10:06 PM  

Вихър 

  Poetry » Love
644 0 0
Във вихър напрегнат подета
към обичта от него обзета
препусках с моите нозе.
Жената бе, по-бърза с криле!
Аз бях дете!
Останала тиха, сама на разходка
заглеждах аз всеки младеж.
Дали ще позная походка и жест,
оставили в мене последен копнеж!
И в дните, годините в скреж
все вихъра мой на нозете
ме носеше в мътен въртеж ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??