Във вихър напрегнат подета

към обичта от него обзета

препусках с моите нозе.

Жената бе, по-бърза с криле!

Аз бях дете!

Останала тиха, сама на разходка

заглеждах аз всеки младеж.

Дали ще позная походка и жест,

оставили в мене последен копнеж!

И в дните, годините в скреж

все вихъра мой на нозете

ме носеше в мътен въртеж

да се заглеждам във всеки младеж!

Мислите търсеха тайно

все онзи младеж постоянно,

обзета от обич с печал

обичах очите без жал!

За него пея нежна песен

със звуците на детската душа,

щастлив да е, до късна есен. 

да няма в очите му тъга!

Посветено на М. П. К.