6 июн. 2014 г., 22:06  

Вихър 

  Поэзия » Любовная
645 0 0
Във вихър напрегнат подета
към обичта от него обзета
препусках с моите нозе.
Жената бе, по-бърза с криле!
Аз бях дете!
Останала тиха, сама на разходка
заглеждах аз всеки младеж.
Дали ще позная походка и жест,
оставили в мене последен копнеж!
И в дните, годините в скреж
все вихъра мой на нозете
ме носеше в мътен въртеж ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??