Nov 24, 2012, 2:05 PM

Винаги ще я има Офелия 

  Poetry » Other
499 0 1
Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара;
зад него - пустота и влажна плесен.
И като ехо вие самота,
и като прилеп шумоли сърцето есенно.
Сърни пасат наоколо. С крила
повяват чудновати драконови птици.
Изпод водата в мене се вселява тя
с изсмукани от взиране зеници.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Random works
: ??:??