24 nov 2012, 14:05

Винаги ще я има Офелия 

  Poesía » Otra
476 0 1

Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.

Огромен камък, цяла канара;
зад него - пустота и влажна плесен.
И като ехо вие самота,
и като прилеп шумоли сърцето есенно.

Сърни пасат наоколо. С крила
повяват чудновати драконови птици.
Изпод водата в мене се вселява тя
с изсмукани от взиране зеници.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??