Винаги ще я има Офелия

24 нояб. 2012 г., 14:05

Поэзия » Другая

477 0 1

Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.

Огромен камък, цяла канара;
зад него - пустота и влажна плесен.
И като ехо вие самота,
и като прилеп шумоли сърцето есенно.

Сърни пасат наоколо. С крила
повяват чудновати драконови птици.
Изпод водата в мене се вселява тя
с изсмукани от взиране зеници.

Винаги ще я има Офелия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения