Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша.
А той тревожно зажужа и тих
за тебе стих в лицето ми издиша:
„Устата ти е с дъхав дъх на мед,
косата – с цвят на цвят пшеничен,
тинтява взорът ти е – слънчоглед,
брадата ти – осил челичен.“
На мен пък стори ми се, че навред ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up