Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша.
А той тревожно зажужа и тих
за тебе стих в лицето ми издиша:
„Устата ти е с дъхав дъх на мед,
косата – с цвят на цвят пшеничен,
тинтява взорът ти е – слънчоглед,
брадата ти – осил челичен.“
На мен пък стори ми се, че навред
на прегоряло въздухът мирише
и рой оси нападат ме наред
и вместо мене оди плоски пишат.
А мислех си, с изкуствен интелект
метафори ще изнамеря свежи,
получи се обратният ефект –
поезия скалъпена, небрежна.
Прегрял е, казах си – като инсект,
оплел се в нета с медоносни трели.
Добрият лаптоп мой – с банален текст,
оттук-оттам събран, престиж печели.
Ти друг си – безкомпромисен естет,
изграждал се с усърден труд с години.
Туй шепне ми насън един поет –
пазач щастлив на райските градини.
Стихотворението участва в конкурса „Янаки Петров“ 2024 г. и не спечели награда.
© Мария Димитрова Всички права запазени