Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша.
А той тревожно зажужа и тих
за тебе стих в лицето ми издиша:
„Устата ти е с дъхав дъх на мед,
косата – с цвят на цвят пшеничен,
тинтява взорът ти е – слънчоглед,
брадата ти – осил челичен.“
На мен пък стори ми се, че навред ...