Обгорени багри на лято,
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански,
пак в свои води плувнали,
като монета потънала,
затърсили своето щастие...
И аз, разпукваща се отново
и отново се прераждам
духовно отразена,
на обратен път надяваща се. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up