Обгорени багри на лято,
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански,
пак в свои води плувнали,
като монета потънала,
затърсили своето щастие...
И аз, разпукваща се отново
и отново се прераждам
духовно отразена,
на обратен път надяваща се. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse