ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто!
И в гъстите гори е светлина,
по стръмното макар и каменисто
цветче ще се покаже с ведрина,
ще има знак и в морска дълбина.
И моето сърце с пламтеж така
опитва се сърцето ти да сгрее.
По- силна ли е днешната тъга, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up