11 ago 2023, 8:10

Влюбен бард за тебе пее ( Шеста част ) 

  Poesía » De amor, Odas y poemas
480 4 7

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН

 

Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява

с усмивка нова Слънцето лъчисто

и с топлината си добра дарява

светлата си вяра, чувствай, чисто!

И в гъстите гори е светлина,

по стръмното макар и каменисто

цветче ще се покаже с ведрина,

ще има знак и в морска дълбина.

 

И моето сърце с пламтеж така

опитва се сърцето ти да сгрее.

По- силна ли е днешната тъга,

че поривът в пустиня се пилее?

Но аз не се отказвам и горя,

за теб душата ми една светлее.

До яркост сили, да, ще събера,

не бива да пропадна и да спра.

 

Все някога и някъде с живот

мечтите ще се сбъднат триумфално.

Природата е този свеж кивот 

възкръсващ с дух сред дивото печално.

Редуват се и ден, и нощен мрак

Луна в света се взира огледално.

За кораба ти искам да съм бряг,

за тебе любовта ми е маяк.

 

ПЕТНАДЕСЕТА ПЕСЕН

 

На кръстопът е винаги дилема

и често изборът е много труден.

По път най- нов и тежест се поема

и винаги е нужен дух пробуден.

За миналото спомена остава

и в идното повярвай с пламък чуден.

Към бездните тъгата ще отплава

увереност, когато направлява.

 

Потъват с болка старите мечти,

сегашните се раждат с пролетта.

По- нежна и желана отпреди

бъди с неповторима красота.

Не можеш да увехнеш сред трънака,

защото символ си на любовта.

И колкото и зрак да те пристяга

не ще успее, че денят те чака.

 

В безлунни полунощни часове

изгубените призраци витаят.

Примамват те с магични бесове,

но силата ти истинска не знаят.

Унасяш се в съня си благодатно

и сетивата приказно мечтаят.

Не ще те доближи кошмарът хладно...

И утрото с писмо за теб е златно.

 

ШЕСТНАДЕСЕТА ПЕСЕН

 

Изплувай ти от тъмните води,

далеч под теб да бъдат дълбините.

И не към бряг, в небето полети

със силата си фина сред звездите.

И после се спусни - и над света

със песен словото от бъднините

разпръсвай ти превръщайки в цветя

надеждите за топла свобода.

 

Ти извисявай се над мрак и зло

с лъчите струнни на светлика благ.

Не ще си ти удавница в тегло,

а полет откровен с небесен знак.

С лика вълшебен, дивно образцов

привличай драги елфи цял рояк.

Последвайки изящният ти зов

все с теб ще пеят само за любов.

 

И птиците завчас ще ги последват,

и в нощите щурците ще засвирят,

светулките от радост ще просветват

и цвят, и твар в синхрон ще се намират.

Душата ти е добрина и мир,

на войнственост пред теб е прах кумирът.

Природа шепне името безспир

на обичта ми днес надлъж и шир.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Стойчо! Бъди вдъхновен!
  • Сонетен венец!
    Може би от Николай Лилиев насам не бях чел толкова трудоемка,но чаровна лирика!
    Сонетният венец е познат още от ХIII век като италиански шедьовър.
    Много рядко се среща в българската поезия.
    Венко Марковски пише Сонетен венец,но лириката там умира от идеологически догми.
    Чест е за мен, че се познаваме, макар и виртуално с Асенчо Грудев!
    Тук той показва,че освен дълбок лиричен заряд сонетният венец живее от филиграност там, където техниката на изразяване е римувана ритмичност
    Специалнипоздрави,Асенчо!🙏
  • "с лъчите струнни на светлика благ.
    Не ще си ти удавница в тегло,
    а полет откровен с небесен знак." Орфей!
  • Благодаря ви, приятели! Бъдете вдъхновени!
  • Много е хубаво,Асенчо!
  • Или трубадур?
    Поздравления!
  • Хубаво.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??