Влюбен бард за тебе пее ( Шеста част )
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто!
И в гъстите гори е светлина,
по стръмното макар и каменисто
цветче ще се покаже с ведрина,
ще има знак и в морска дълбина.
И моето сърце с пламтеж така
опитва се сърцето ти да сгрее.
По- силна ли е днешната тъга,
че поривът в пустиня се пилее?
Но аз не се отказвам и горя,
за теб душата ми една светлее.
До яркост сили, да, ще събера,
не бива да пропадна и да спра.
Все някога и някъде с живот
мечтите ще се сбъднат триумфално.
Природата е този свеж кивот
възкръсващ с дух сред дивото печално.
Редуват се и ден, и нощен мрак
Луна в света се взира огледално.
За кораба ти искам да съм бряг,
за тебе любовта ми е маяк.
ПЕТНАДЕСЕТА ПЕСЕН
На кръстопът е винаги дилема
и често изборът е много труден.
По път най- нов и тежест се поема
и винаги е нужен дух пробуден.
За миналото спомена остава
и в идното повярвай с пламък чуден.
Към бездните тъгата ще отплава
увереност, когато направлява.
Потъват с болка старите мечти,
сегашните се раждат с пролетта.
По- нежна и желана отпреди
бъди с неповторима красота.
Не можеш да увехнеш сред трънака,
защото символ си на любовта.
И колкото и зрак да те пристяга
не ще успее, че денят те чака.
В безлунни полунощни часове
изгубените призраци витаят.
Примамват те с магични бесове,
но силата ти истинска не знаят.
Унасяш се в съня си благодатно
и сетивата приказно мечтаят.
Не ще те доближи кошмарът хладно...
И утрото с писмо за теб е златно.
ШЕСТНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Изплувай ти от тъмните води,
далеч под теб да бъдат дълбините.
И не към бряг, в небето полети
със силата си фина сред звездите.
И после се спусни - и над света
със песен словото от бъднините
разпръсвай ти превръщайки в цветя
надеждите за топла свобода.
Ти извисявай се над мрак и зло
с лъчите струнни на светлика благ.
Не ще си ти удавница в тегло,
а полет откровен с небесен знак.
С лика вълшебен, дивно образцов
привличай драги елфи цял рояк.
Последвайки изящният ти зов
все с теб ще пеят само за любов.
И птиците завчас ще ги последват,
и в нощите щурците ще засвирят,
светулките от радост ще просветват
и цвят, и твар в синхрон ще се намират.
Душата ти е добрина и мир,
на войнственост пред теб е прах кумирът.
Природа шепне името безспир
на обичта ми днес надлъж и шир.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Стойчо! Бъди вдъхновен!
-
Сонетен венец!
Може би от Николай Лилиев насам не бях чел толкова трудоемка,но чаровна лирика!
Сонетният венец е познат още от ХIII век като италиански шедьовър.
Много рядко се среща в българската поезия.
Венко Марковски пише Сонетен венец,но лириката там умира от идеологически догми.
Чест е за мен, че се познаваме, макар и виртуално с Асенчо Грудев!
Тук той показва,че освен дълбок лиричен заряд сонетният венец живее от филиграност там, където техниката на изразяване е римувана ритмичност
Специалнипоздрави,Асенчо!🙏 -
"с лъчите струнни на светлика благ.
Не ще си ти удавница в тегло,
а полет откровен с небесен знак." Орфей! -
Благодаря ви, приятели! Бъдете вдъхновени!
-
Много е хубаво,Асенчо!
-
Или трубадур?
Поздравления! -
Хубаво.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
