Вместо топло слънце, роди се днес мъгла.
Една такава тъжна - разплакано дете,
което няма нищо, не знае светлина
и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново
не може да я срещне по този път проклет,
по който с всяка крачка се трупаше олово,
готово да подпали събралата се гнет.
Мъгла без цвят, която в нюанси се облича
на всеки вид прозрачност, на нежна слепота.
Лишена е от чувства. Не мрази, не обича,
а тя сама е чувство... на дива празнота. ...