Вместо топло слънце, роди се днес мъгла. Една такава тъжна - разплакано дете, което няма нищо, не знае светлина и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново не може да я срещне по този път проклет, по който с всяка крачка се трупаше олово, готово да подпали събралата се гнет.
Мъгла без цвят, която в нюанси се облича на всеки вид прозрачност, на нежна слепота. Лишена е от чувства. Не мрази, не обича, а тя сама е чувство... на дива празнота.
Разпъната на кръста не моли за пощада от силата, която и кожата й сне. За всичките години бе минала през ада. По-страшно е, че иска, но няма как да спре...
Искам гооооо:>Този твоя мозък,дето ги ражда тия думи:>>>>>>Искам гиииии,тия пръсти,дето посмяха да напишат редовете,превръщащи ме в една от останалите некадърницив сайта.
Жестока си!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.