Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки,
кълнеше се, че няма да те предаде…
Дали направи го, аз днес те питам,
или подвело те е твоето сърце?
Дали обидата е безпричинна,
плодът на гордостта ти наранена,
или наистина не е така невинна,
или наистина е загуба на време?
Аз мога, искам и ще отговоря
на всичките въпроси, дето мъчат те.
Сълзите ù не са пропити със отрова,
сълзите ù са сълзи на дете.
И грешките ù, толкова болят я,
че няма сили да ги побере,
и болката ù по ръцете ти се стича,
а любовта ù продължава да расте.
Не е жена, но вече и дете не е,
не те вини за думите ти тежки.
Тя предварително доказала ти е,
че всички до една са грешни.
© Последната All rights reserved.