Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки,
кълнеше се, че няма да те предаде…
Дали направи го, аз днес те питам,
или подвело те е твоето сърце?
Дали обидата е безпричинна,
плодът на гордостта ти наранена,
или наистина не е така невинна,
или наистина е загуба на време? ...