Плени те светлината ù – искрящо-бяла,

невидима за всички тях около теб.

Откриваше божествената цялост,

загледан в нейното лице.

Даряваше те само със усмивки,

кълнеше се, че няма да те предаде…

Дали направи го, аз днес те питам,

или подвело те е твоето сърце?

Дали обидата е безпричинна,

плодът на гордостта ти наранена,

или наистина не е така невинна,

или наистина е загуба на време?

Аз мога, искам и ще отговоря

на всичките въпроси, дето мъчат те.

Сълзите ù не са пропити със отрова,

сълзите ù са сълзи на дете.

И грешките ù, толкова болят я,

че няма сили да ги побере,

и болката ù по ръцете ти се стича,

а любовта ù продължава да расте.

Не е жена, но вече и дете не е,

не те вини за думите ти тежки.

Тя предварително доказала ти е,

че всички до една са грешни.