Изкривените лица ... , и ограбени сърца!
Разпиляната сълза ... на хиляди зърна!
Пресъхнала уста в задушаваща зора!
Крещи за помощта на отминалата я съдба!
. . .
-„ ... Виждам ...! По-добре ми е така! “
Зов за тишина в озаряващата тъмнина.
Но гърми и грачи настрана
озлобена тя ...
оназ душа ...
И не ще да отговори за злощестите си ... собствени дела!
Ръмжи, гори и тряска ... – ...