31 oct 2017, 23:03

Вратата 

  Poesía » De amor
1481 0 1
Изкривените лица ... , и ограбени сърца!
Разпиляната сълза ... на хиляди зърна!
Пресъхнала уста в задушаваща зора!
Крещи за помощта на отминалата я съдба!
. . .
-„ ... Виждам ...! По-добре ми е така! “
Зов за тишина в озаряващата тъмнина.
Но гърми и грачи настрана
озлобена тя ...
оназ душа ...
И не ще да отговори за злощестите си ... собствени дела!
Ръмжи, гори и тряска ... – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??