Някой по следите ми върви,
върви сред дебри необятни.
Вятър брули го, дъждът вали,
звездите крият лицата си златни
зад облачно черни воали,
калта се вледенява и пращи.
Някой жадно ме претърсва,
разравя и руши във мен,
със крясък върхове разтърсва,
стихиите поставя в плен.
Реките спират хода бързотечен
и блъскат се горещо във гърдите. ...