Време за апатия
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата.
А тъгата е зинала и стръвнишки поглъща света.
Още малко остана на зеленото да поникне в сърцата.
Още малко, а сякаш векове е царувал студа.
Скитат чувствата - глутница вълци в полето.
Брули вятър опит плах за усмивка. Така
със напукани устни се опитва да целува небето,
ала в тази целувка замръзнала спи любовта.
Много време... Сто години ли вече превалят?
Само залез понякога в сивото слага по цвят.
Имам две песъчинки от лято в очите и парят,
и боли, и сълзи...но не мога да виждам без тях.
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много Благодаря!
-
Уау, много е хубаво, Деа! Образност и богат изказ! Прекрасен финал!
-
Благодаря, Цвети!🍀
-
Красота!
-
Благодаря ви, момичета💖!
-
Разкош!
-
Честита баба Марта!
Благодаря ви ( Мария, Дени, Ирина) за коментарите! -
Деа, поезията ти прехласва, пуща сърцето ми да плува в непознати дълбочини и да се докосва до твоята нюансирана и изненадваща до непредсказуемост цветност!!!
Чувствам се омагьосана, момиче!🌹
Връзвам ти една виртуална мартеничка с пожелание за здраве! -
Чудесно е 🌺
-
Олеле!
Да си кажа честно, аз не искам да свършва тази апатия. Ако ще я усещам все така, както тук, не искам да свършва....💗
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
