1.03.2020 г., 21:20 ч.

Време за апатия 

  Поезия » Философска
564 5 10

Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.

 

И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата.
А тъгата е зинала и стръвнишки поглъща света.
Още малко остана на зеленото да поникне в сърцата.
Още малко, а сякаш векове е царувал студа.

 

Скитат чувствата - глутница вълци в полето.
Брули вятър опит плах за усмивка. Така
със напукани устни се опитва да целува небето,
ала в тази целувка замръзнала спи любовта.

 

Много време... Сто години ли вече превалят?
Само залез понякога в сивото слага по цвят.
Имам две песъчинки от лято в очите и парят,
и боли, и сълзи...но не мога да виждам без тях.
 

© Деа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много Благодаря!
  • Уау, много е хубаво, Деа! Образност и богат изказ! Прекрасен финал!
  • Благодаря, Цвети!🍀
  • Красота!
  • Благодаря ви, момичета💖!
  • Разкош!
  • Честита баба Марта!
    Благодаря ви ( Мария, Дени, Ирина) за коментарите!
  • Деа, поезията ти прехласва, пуща сърцето ми да плува в непознати дълбочини и да се докосва до твоята нюансирана и изненадваща до непредсказуемост цветност!!!
    Чувствам се омагьосана, момиче!🌹
    Връзвам ти една виртуална мартеничка с пожелание за здраве!
  • Чудесно е 🌺
  • Олеле!
    Да си кажа честно, аз не искам да свършва тази апатия. Ако ще я усещам все така, както тук, не искам да свършва....💗
Предложения
: ??:??